Вътрешна топлоизолация

Кога се стига до изолация отвътре

Външната изолация е техническият стандарт и в почти всички случаи е по-доброто решение. Вътрешна се прави, когато външна е невъзможна – и това не е рядкост. Причините са няколко: сградата е паметник на културата или е в защитена зона с изисквания за автентичен вид; общото събрание на етажната собственост не дава съгласие; фасадата е с каменна или тухлена облицовка, която не бива да се закрива; или достъпът отвън е технически неосъществим.

Има и случаи, в които вътрешната изолация е логичният избор дори при възможен външен вариант – при помещение, което се използва рядко и трябва да се затопля бързо, или когато се изолира само една стая, а не цялото жилище.

Важно е очакването да е реалистично. Вътрешната изолация затопля помещението бързо и осезаемо, но не предпазва самата стена от студ и не премахва мостовете на студ през плочите и преградните стени. Прави се, когато другият вариант отпада, а не защото е по-евтина.

Точката на оросяване – защо е централният въпрос

При външна изолация стената остава от топлата страна и е суха. При вътрешна тя остава студена, а границата, при която водните пари от помещението кондензират, се измества навътре – точно към връзката между стената и изолационната плоскост. Ако тази влага няма как да се спре или да излезе, тя се събира там и води до мухъл и мокра изолация, невидими зад покритието.

Затова работата започва с изчисление, а не с плоскости. Пресмята се къде пада точката на оросяване при конкретната дебелина, при конкретния материал и при обичайния режим на обитаване. От този резултат зависи дали решението ще е с плътна пароизолационна бариера, или с капилярно активен материал, който поема влагата и я връща обратно към помещението, за да се изпари.

Двата подхода и материалите към тях

• Система с пароизолация. Плоскости от минерална вата или PIR, затворени с пароизолационно фолио от страната на помещението и покрити с гипсокартон. Фолиото трябва да е непрекъснато и проклепано по всички връзки, около контакти и проходи. Ефективно решение, при което най-важна е изпълнителската дисциплина.
• Капилярно активни плоскости. Калциево-силикатни или подобни материали, които се лепят плътно към стената без пароизолация и поемат кондензата, за да го върнат обратно. По-скъпи, но по-прощаващи и подходящи за стари сгради с масивни стени, които трябва да останат паропропускливи.
• Топлоизолационна мазилка. По-слаба по ефект, но приложима там, където всеки сантиметър е скъп или стената е с неправилна геометрия.

Дебелините при вътрешна изолация са по-малки, отколкото по фасада – обикновено 4 до 8 см. Тук повече не значи по-добре: с всеки допълнителен сантиметър стената зад изолацията става по-студена и рискът от кондензация расте, освен ако решението не го предвижда.

Какво решаваме, преди да изолираме отвътре

• Къде пада точката на оросяване при избраната дебелина
• Има ли стената съществуваща влага или соли
• Как минава пароизолационният слой и връзките му
• Мостовете през подовата и таванската плоча
• Къде остават контакти, тръби и радиатори

Детайлите, където се появяват проблемите

Изолацията отвътре не може да бъде изцяло непрекъсната – преградните стени и подовите плочи я прекъсват там, където се захващат за външната стена. Тези места остават студени ребра и точно по тях се появява мухълът, ако не се обработят. Решението е изолацията да продължи навътре по преградната стена и по тавана с ивица от 40–50 см, която размива температурния преход.

Отделно внимание искат страниците на прозорците, ъглите на помещението, кутиите на контактите, които не бива да пробиват пароизолацията, и радиаторните ниши – ако са останали тънки, там изолацията е най-нужна. Проветряването също влиза в сметката: при плътна дограма и изолирани отвътре стени влагата от домакинството няма къде да отиде, затова помещението се нуждае от редовно проветряване или от контролирана вентилация.

Как протича работата

Огледът е задължителен и по-подробен, отколкото при външна изолация. Проверяваме от какво е стената, има ли вече следи от влага и мухъл, каква е дограмата и как се отоплява помещението. Ако има теч или капилярно покачване от основите, той се отстранява преди всичко останало – изолация върху мокра стена само скрива проблема за няколко месеца.

Изпълнението включва подготовка на стената, полагане на избраната система, обработка на всички прекъсвания и детайли, затваряне с гипсокартон или директна шпакловка и финиш до готово за боядисване. За едно жилище работата обикновено отнема между няколко дни и две седмици според площта.

Цена и какво получаваш от нас

Цената зависи от избраната система – с пароизолация или с капилярно активни плоскости – от площта, от броя на детайлите и от състоянието на стените. Капилярно активният вариант е по-скъп на квадратен метър, но е по-надежден в стари сгради и там го препоръчваме въпреки разликата.

Не поемаме работа, при която знаем, че решението ще създаде проблем с влагата. Ако при огледа се окаже, че изолация по фасадата все пак е възможна, ще ти го кажем. Свържи се с нас и ще преценим кой вариант е приложим при теб.